Първите проекти от новия програмен период започват в средата на 2014 г.

ноември 15, 2013 · Новини

Добринка Кръстева: Първите проекти от новия програмен период започват в средата на 2014 г.

Г-жо Кръстева, разкажете повече за стратегията, която се подготвя в момента за интегрирани териториални инвестиции в Северозападния район. Защо сега започва работата по този документ и ще може ли той да се прилага още от началото на следващия програмен период?

Северозападният район (СЗР) беше включен в споразумението за партньорство за периода 2014-2020 г. като пилотен, в който да бъде прилаган моделът на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ). Предстои до края на 2013 г. да бъде разработена междусекторна интегрирана стратегия за териториално развитие на региона. Очаква се до началото на 2014 г. тя да бъде внесена за одобрение от Министерския съвет.

Документът представлява ключов инструмент, чрез който се създава необходимата планова основа за приложение на ИТИ подхода. Той ще се разработи в унисон с регионалния план за развитие на СЗР в съответствие със съществуващия институционален, нормативен, организационен контекст на действащата към момента национална система за планиране и управление на територията. Целта е да се акцентира върху развитието на най-бедния и изостанал български район чрез създаването на необходимите условия за капитализация на местните предимства, съществуващия потенциал и ресурси.

Освен това чрез стратегията ще се решат основните проблеми. За да се постигне желаният позитивен резултат, интервенциите следва да имат ясни пространствени очертания и висока степен на конкретизация на проектите и очаквания ефект върху територията от тяхната реализация.

Управлението и наблюдението на ИТИ ще се осъществява от съответните управляващи органи (УО) на програмите. Бенефициентите на отделните проекти ще се отчитат пред тях при спазване на специфичните процедури. За осигуряване на координираност на подготовката и изпълнението на ИТИ се предвижда да бъде създаден нарочен орган в СЗР. Към момента работим по обособяването на координационното звено от представители на отделните областни администрации, ръководено от областния управител на Враца. От наша страна се ангажирахме този орган да бъде нормативно подкрепен с акт на МС, като ясно се дефинират неговите правомощия, задължения и функции.

Вече имаше срещи с местните власти от региона. Какви са техните оценки за инициативата?

Имахме дискусии по темата както на централно, така и на областно ниво. Към момента начинанието се подкрепя напълно от областните управители на петте области от Северозападния район и представителите на техните екипи. Започнахме интензивна съвместна работа по отношение на прилагането на ИТИ. Местните власти ще работят в изключително тясно сътрудничество с екип на Софийския университет, който ще разработва анализа и интегрираната стратегия за териториално развитие на СЗР. Тук съществена роля ще имат общините, които ще бъдат основният двигател и реализатор при изпълнението на стратегията и съответните инвестиционни проекти. По този начин освен ползата за региона от прилагането на ИТИ ще се укрепи изключително много административният капацитет.

Мога да кажа, че като най-припознати и с най-голяма възможност за създаване на растеж в региона местните управници определиха секторите земеделие, лека промишленост и безспорно туризъм. Разбира се, с това не се изчерпват всички бъдещи възможности за обхват на проектите, които тепърва ще произлязат от анализа към стратегията. Следва да се има предвид, че приоритетни ще бъдат тези, които са значими, имат влияние върху целия регион и които категорично водят до растеж и заетост.

Също така на 7 ноември 2013 г. беше проведена среща с кметовете на 51 общини в региона, НПО и бизнес организации, на която екипът на Софийския университет (СУ) представи анализа на състоянието и потенциала за развитие на СЗР. Целта на форума бе да се видят проблемите и да се получи обратна връзка от участниците доколко те припознават тези трудности, както и да се получат допълнителни мнения и предложения по анализа и проекта на интегрираната стратегия. С това няма да приключи връзката ни с местните власти и хората от региона. Предвиждаме в края на ноември областните информационни центрове съвместно с екипа на университета да проведат срещи на място в петте области с цел публичност и провеждане на информационна кампания за запознаване на жителите на региона с проекта на интегрираната стратегия за териториално развитие на СЗР.

Все още не е приет бюджетът за следващия програмен период, как това закъснение ще окаже влияние на старта на период 2014-2020 в България?

През юли 2013 г. ГД „Регионална и градска политика“ информира България за индикативния размер на средствата, които страната ни ще получи за изпълнение на кохезионната политика през следващите седем години.

След решение на съвета на министрите по земеделие от края на септември 2013 г. разпределението на бюджета за Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) по държави вече е приложение към проекта на регламент за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Това на практика означава, че страната ни разполага, макар и с индикативни суми за четири от европейските структурни и инвестиционни фонда. За целите на разработването на споразумението за партньорство Министерският съвет е одобрил разпределение на средствата по тематични области, въпреки че цифрите на ниво ЕС все още не са потвърдени. По този начин забавянето на европейско ниво няма да доведе до съществено закъснение на подготовката на страната ни за следващия програмен период.

Очаква се Европарламентът да одобри многогодишната финансова рамка до края на декември. Дотогава трябва да се одобри и общият и регламентите за отделните фондове за следващия програмен период.

Напредъкът в подготовката на основните стратегически програмни документи ни дава увереност, че страната ни може да постигне поставената цел за начало на изпълнението на проектите от новия програмен период още през първата половина на 2014 г.

По-малко от 2 месеца преди края на този програмен период какъв е реалистичният анализ на усвояване на средствата? Има ли яснота точно колко пари могат да бъдат загубени и какво се прави, за да се минимализира тази вероятност?

Следва да се има предвид, че съгласно регламентите на ЕК краят на програмния период реално настъпва през декември 2015 г., тъй като това е моментът на допустимост на разходите по сключените и изпълняваните договори. Към момента усвояването на средствата върви с добри темпове. България е договорила целия финансов ресурс. Добър е темпът и на плащанията по програмите, като са разплатени около 50% от ресурса, предвиден по тях.

Предизвикателството, разбира се, което стои пред нас, е не само да не допуснем загуба при усвояването на пари, но и да ускорим темпа, с който ще разплащаме и сертифицираме разходите пред ЕК.

За целта беше направен анализ на финансовото изпълнение по фондовете и бяха предприети конкретни стъпки на национално ниво. Една от тях беше с Решение № 500/23.08.2013 г. да се даде съгласие договарящите органи по пет от общо седемте оперативни програми да наддоговорят финансовия ресурс със средства в размер до 10% над бюджета им. Това не включва ОП „Транспорт“ и ОП „Околна среда“, при които вече има подобно правило.

Повече от интервюто с г-жа Добринка Кръстева, може да прочетете тук.

Източник: Огра, по материали от страницата на в-к Строител