Европейските пари през новия програмен период

август 23, 2013 · Новини

Въпреки обема си от 177 стр.  споразумението, което България  изпрати за съгласуване с Европейската комисия, всъщност не дава категоричен отговор с кои точно инвестиции и как България ще търси ръст в следващите години. Това ще се разбере, когато излязат разбивките по самите оперативни програми след два-три месеца. Засега от данните по тематични цели става ясно, че най-много пари ще бъдат инвестирани в околна среда и транспорт, следват инвестициите в образованието и борбата с бедността. Парите за подкрепа на малкия и средния бизнес, макар и пораснали в сравнение с миналия период, са на пето място.

Очевидно по-малко са парите за развитие на селските региони – с 300 млн. евро. Това обаче беше ясно още при договарянето на бюджета в началото на тази година и най-тежката задача ще бъде намирането на баланс в тази програма между интересите на фермери, общини и министерства.

Кой ще бъде най-ощетен?

Най-ощетена е програма “Транспорт”, следвана от “Човешки ресурси”, “Регионално развитие” и “Околна среда”. Двете, които получават повече, са “Конкурентоспособност” и наследникът на програмите за помощ на администрацията – “Добро управление”(последната – защото през нея ще минават парите за електронно правителство). Но Connecting Europe и резервът ще компенсират доста от този спад. Проблемът е, че в транспортната програма, дори с парите от Connecting Europe, намаляват парите за пътища за сметка на жп проектите, които са приоритет на Европа. Тъй като България през този период доста изостана с този сектор и прехвърли част от парите за него в пътния, следващият ще бъде под лупа. Въпреки че в стратегията на “Транспорт”, която вече е публикувана, се споменават магистрала “Струма”, магистрала “Хемус” и тунелът под Шипка, все по-съмнително е, че ще се намерят пари за всички пътни проекти.

Кой е най-доволен?

Министерството на образованието, БАН и университетите, които успяха да извоюват създаването на програма “Наука и образование” (поне към момента). С бюджет от около 1 млрд. лв. тази програма ще бъде управлявана от министерство, в чийто капацитет имаха съмнения двете последни правителства – спомнете си скандалите с научния фонд и уволненията.

“Конкурентоспособност” получава повече пари от миналия период. Това е добре, защото бизнесът ще има повече достъп до средства. Самата програма обаче е все още в такова състояние, че не е възможно да се прецени как ще бъдат разпределени те. Това, което става ясно от споразумението с ЕК, е, че новото правителство не е харесало идеята за клъстъри, която се съдържаше в миналата версия. Тогава беше заложена идеята да се стимулира сплотяването на предприятия в групи сектори, където има потенциал за растеж и експорт.

Сега правителството е заложило отново на подхода “пари за всички”, но е оставило няколко приоритетни области, които са посочени в Стратегията за интелигентна специализация: мехатроника; ИКТ; транспорт и логистика; земеделие и ХВП; здравеопазване; креативни индустрии; автомобили и компоненти; туризъм, производство на мебели, текстил и шивашка индустрия.

 

Източник: Огра, по материали от страницата на Капитал