ОП „Конкурентоспособност“ – (не)позната сред над 41% от фирмите в страната

юли 15, 2013 · Новини

Програмния период 2007-2013 г. е към своя край, средствата за финансиране са на изчерпване, а се оказа, че общо 41.4% от фирмите в страната дори и не са чували за оперативна програма “Конкурентоспособност” (ОПК). Тези, които имат някакъв опит и наблюдения, имат дълъг списък с критики, в който на челните места са тежката бюрокрация и прекално дългите срокове за оценка и плащане на субсидиите. Само 30% от анкетираните казват, че биха кандидатствали през следващия програмен период. Това са резултатите от национално представително проучване на агенция “Естат”, поръчано от Министерството на икономиката и енергетиката по проект, финансиран от самата програма.

Основни срещани проблеми

Проучването показва, че има проблем на комуникацията на програмата. Това важи и за останалите оперативни програми като цяло. Посланията са прекалено “сухи”, а езикът, на който са отправени, е прекалено сложен”, коментира Яна Спасова, директор “Изследвания” в “Естат”.

Делът на кандидатите през тази година спрямо предходната се увеличава близо два пъти и вече е 30.4%, но все пак това едва ли е повод за радост, тъй като това не са дори и половината потенциални кандидати. От друга страна, расте и делът на фирмите, които не биха кандидатствали, като той вече достига 26.2%. Според г-жа Спасова към момента влияние за слабия интерес оказва и фактът, че новата програма все още не е окончателно разработена и липсва информация за нея.Тя е оптимист, че броят на потенциалните кандидати по-скоро ще расте в бъдеще, тъй като при представянето на резулатите от проучването държавните експерти са останали доволни, че поне на този етап от разработването на програмата вече са отстранили голяма част от отчетените затруднения и недостатъци на ОП „Конкурентоспособност“.

Основен проблем за 36% от кандидатствалите по ОПК през изминалите години се оказва подготовката на административните документи, които се приемат за прекалено усложенени и поради тази причина фирмите почти винаги се обръщат към консултанти.
Проучванията показват, че (почти) всички, които кандидатстват, наемат консултанти, за да им свършат тази работа.
Затова и основният дял от анкетираните – 43%, препоръчват за 2014 – 2020 г. програмата наследник на ОПК да бъде с по-опростени правила и процедури. Фирмите коментират, че биха били стимулирани да кандидатстват, ако има по-малко административни изисквания, по-малък брой документи при кандидатстване, както и ако има възможност за онлайн кандидатстване.
Общо 34% искат новата програма да бъде отворена към предприятията от всички допустими сектори. Една пета настояват да получават грантове, с което показват, че са против алтернативните варианти като нисколихвено кредитиране. Над половината биха проявили интерес, ако имат възможност за директни грантове, а 46% биха кандидатствали при отварянето на програмата към всички допустими сектори.

Кандидатите искат в бъдеще авансовите плащания да бъдат увеличени, а условията за отпускането им прецизирани. “Проблемът не е толкова в увеличаването на финансирането, а по-скоро в обезпечението. Нека да се признават записи на заповед, а не само банкова гаранция, защото банкова гаранция малко и средно предприятие не може да получи”, казва анектиран.

Друга конкретна препоръка е да се прекрати практиката да се изискват оригинални документи, които могат да бъдат получени по служебен път.

Естествено фирмите искат и по-кратки срокове за оценка на предложенията. Те настояват и за подробна аргументация при отхвърляне на проекти, придружена от оценка на слабостите на кандидатурата, както и предоставяне на възможност за обжалване на оценката.
Според бенефициентите процедурите с отворен срок за кандидатстване не са ефективни и не стимулират бизнеса да кандидатства, затова и настояват за процедури с краен срок за подаване на проектните предложения.
Прекалено е усложнена комуникацията с администрацията и необходимостта документите да се изпращат по факс или в оригинал, на хартия. Затова и бенефициентите настояват електронната поща и телефона да се въведат като еквивалентен вариант на комуникацията.

Източник: Огра, по материали от страницата на “Капитал”